Тетово


Общи данни за града Тетово

Тетово е град в северозападна Македония, на склоновете на Шара, в долната Положка котловина. Тетово е седалище на община със същото име, която обхваща площ от 261,89 км2, заедно с новосъздадените общини, които произхождат от нея и които днес гравитират към нея.

Легенди за град Тетово

В непосредствена близост до града, между двата хълма, живеела голяма змия, от която всички се страхували. Никой не се опитал да се възпротиви на ужасния звяр. Само някой Тето, въоръжен с лък и стрела се запътил към застрашеното място. Когато пристигнал там, змията се появила и блокирала пътя. Тето не се изплашил. Той опънал лъка и змията, разгневена с висока скорост се втурнала към плячката. Но Тето беше безстрашен. Когато влечугото се приближило до него, той замахнал с острия нож и го пронизал. Така хората били освободени от опасния звяр. Страхът ги напуснал, а проходът между двата хълма бил свободен и лесно проходим. Мястото, където змията била убита с меч и щит (калкан), било наречено Калкандели, а градът – (на турски език) - Калканделен. В памет на героя Тето, местното население нарича селището с името Тетово.

История на името Тетово

Другата версия е, че името произлиза от старославянската дума "хътѢти" - харесва, "хътѣтово" - любимо място. Близо до средата на XV век, с изчезването на буквата "х", селището е преименувано в Тетово. Според народната етимология Тетово произхожда от думата сухожилие. Във връзка с тази интерпретация дори и тогава се появило турското име на селището - Калканделен. В един хрисовул на цар Душан от средата на XIV век Тетово е споменато като село, а като градско селище е споменато през XV век, то е основна точка на Долна и Горна нахия. Известният турски пътешественик Хаджи Калфа, който посетил Тетово около средата на XVII век, споменава града с имената Калканделен и Тетова. На албански език името на града е Tetovë, т.е. Tetova.


ТЕТОВО

Ранното развитие на града

Според последните данни, получени чрез археологическите разкопки на неолитните местности Тумба край селото Долно Палчище (1987/88 г.) и под село Тумба близо до село Станче (2000 г.), най-старите следи от живот в Положката Котловина са датирани преди 8000 години, или по-точно от 6100-тата година. От тези изкопани фрагменти, много произхождат от тези находища, но има и напълно запазени предмети от керамика, както и олтари и статуетки, посветени на женския култ. По-голямата част от Тетово се простира в равнинната зона, а само по-малка част се намира на склоновете на Балтепе, хълм с височина 806 метра. Абсолютната надморска височина на града варира между 450 и 500 метра. Напоследък урбанистите полагат усилия градът да се разшири към планинския район, който е леко издигнат и благоприятен за градски строителен район.

Климатични условия

Град със средно континентален климат с топли и относително влажни лета, студена и снежна зима, пролет и есен с чести валежи. Природните условия като климат, релеф, геоложки състав на земята позволиха да се появят много водни извори в района на Тетово. Следователно, Тетово е един от малкото градове в Македония, който разполага с питейна вода, вода за нуждите на промишлеността и вода за напояване. Градът в миналото е бил разделен на две части, Горна и Долна Чаршия. В горната част живеели предимно мюсюлмани, а в долната християни. Тетово като мултикултурна среда се характеризира главно с две основни религии. Това е ислямът и християнството, т.е. православието. Седалището на Положката епархия е разположено в катедралата Св. Кирил и Методий в Тетово.

Тетовско Кале (XIX век)

Или крепост от по-ново време, построена около 1820 г. Намира се в непосредствена близост до Тетово, в подножието на Шар планина. Има надморска височина от около 800 метра, а по отношение на града се издига на около 300 метра. Строителството е започнато от Реджип паша и го продължава неговия син, Абдурахман паша. Калето е построено от варовиков и дялън камък. Днешният археологически комплекс се състои от стени, в които има пет сараи, баня, складове, големи кухни, трапезария и кладенец. От по-старите обекти тук е църквата Св. Атанасий от XIV век. На стените на Калето съществували и кули, а има и останки от подземен затвор и три тунела, които от Калето водят към Тетово, към селото Ларци и към река Пена.


ТЕТОВО

Църква Св. Кирил и Методий

Тази църква се намира в старата част на Тетово. Построена е в периода от 1903 до 1918 г. и е осветена през 1925 г. Фреските са направени от Данило Несторовски през 1924 година. Църквата е трикорабна базилика с централен купол.


ТЕТОВО

Етно-музей в Джепчище

На пет километра от Тетово, в частна лятна къща в село Джепчище, се намира малък етно-музей с експонати от VIII век пр.н.е. до XX век. Във вътрешността има място само за един посетител. Експонатите са изработени от различни материали (керамика, мед, желязо), а изложбата обогатяват експонати, които са донесени от македонци и албанци, жители на този край. Музеят има амбиция да се запише в книгата на рекордите на Гинес, като най-малкият етно-музей в света.


ТЕТОВО

Шарена джамия (XV век)

Това е паметник на културата от XV век, който е надстроен и разширен през XIX век от Абдурахман паша, турски феодален господар на Тетовския пашалък. Намира се в старата част на Тетово, до река Пена. Това е еднопространствена квадратна сграда с архитектурно съчетание от бароков и неокласически османски строителен стил. Данните за историята на Шарената джамия са гравирани в записите, издълбани върху мраморните плочи, разположени над входната й врата. Шарената джамия със своята фасада е особено атрактивен паметник на културата в Тетово. Многобройните ярко оцветени орнаменти, живопис и използваните техники за рисуване са рядкост и изключителна работа на ислямската архитектура. Те са дело на опитни майстори от Дебяр, които освен че са нарисували джамията отвътре и отвън, едновременно декорирали и дервишкото Арабат-баба теке и няколко къщи на бея. Особено живописна е южната страна, която може да се види от главния път, който води към Гостивар.


ТЕТОВО

Арабат-баба теке (XIX век)

Арабат-баба е построена през XIX век от Реджеп Паша и неговия син Абдурахман паша. Представлява религиозен обект, освен гробницата на Серсем Али баба от XVI век, и до днес са запазени шадраван, кула, гробница, кухня с трапезария, чешма, конак за гости, дервишхане и харемлък. Всичко това е част от комплекса, който до 1912 г. имал активен дервишки живот. Днес тук е Националният музей на Тетово.


ТЕТОВО

Лешочки манастир Св. Атанасий (XIV век)

Комплексът на Лешочкия манастир включва манастирската църква Св. Атанасий от 1335 г., църквата Света Богородица, която съществува от XIII век и се споменава в грамотата на Стефан Дечански от 1326 г., както и остатъци от пет църкви и параклиси от Средновековието. Особено се открояват културните и духовни ценности на църквата Св. Атанасий. В манастира се намират гробницата и мемориалната стая на Кирил Пейчинович, един от най-големите македонски възрожденци от XIX век. С неговото идване от Света гора през 1818 г., възстановени са манастирските конаци и създадена е манастирската библиотека, а Лешочкият манастир се превърнал в литературен и просветен център. Многократно е запалван и възстановяван. През 1690 г. турците разрушават манастира и църквата на Света Богородица, а манастирът е много повреден и през 2001 г. С помощта на Европейския съюз отново е възобновен автентично.


ТЕТОВО

Попова Шапка

Шар Планина се намира близо до Тетово с дължина 80 км и площ от 1600 км2. Попова Шапка, с надморска височина 1780 метра, е туристическа местност на Шар планина и един от най-известните зимни и развлекателни центрове в Република Македония. Той предлага изключително удобни съоръжения за ски и шейни, оборудвани с няколко кабинкови лифта и ски лифтове. Попова Шапка има много уикенд къщи и модерни туристически обекти и ресторанти. Шар планина е богата на високопланински пасища и високи иглолистни гори, от които най-застъпени са високата ела и смърчът. На Шара се срещат над 200 ендемични растения, което е най-висок процент на ендемизъм в Македония.


ТЕТОВО

Шарпланинец

Расата Шарпланинец е ендемичен вид и гордост на Шар планина и Македония, а произхожда от Тибет, от склоновете на Хималаите. Той се адаптирал към суровите условия на македонските планини, където живее векове наред. За пръв път е изложен в Любляна през 1926 г. През 1939 г. шарпланинецът е записан в Международната федерация по кинология (FCI), която регистрира всички породи кучета. Македонският шарпланинец е шампион на Европа за 2008 г. в конкуренция с 10 000 кучета.


ТЕТОВО





Promote your Service

Activity

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.